Нереалната реалност

Излъгана от свойта самота,

повярвах отново в силата на любовта.

Но любовта не съществува вече.

И последната сълза се стече по моето лице.

Изпари се, изчезна!

Повярвах, че отново ще обичам.

Лъжа! Сърцето е така дълбоко наранено.

Боли отново. Но, уви, боли от самота.

Сивотата вплела се в живота,

залъгвайки сърцето.

И рана подир рана

нанася с оръжието си остро.

Любовта сега е блян, мечта,

красива нереалност.

И кърви сърцето, нали е за това!

Капка подир капка.

И край...

Тишина...