В живота търсим радостта между отвъдното и реалността;

когато си щастлив, се заблуждаваш, когато страдаш - в ужас изпадаш.

Защо живеем и с какво се борим, можем ли трудностите да преборим?

Можем ли на всекиго да се опълчим или предпочитаме да мълчим?

Всичко си има научно обяснение - светът търпи своето поражение;

милиони деца по света хващат иглата и докарват си белята.

Осемнадесетгодишно момче вчера умря,

предозира се в колата си и сърцето му спря.

Малко хлапе пуши и пие - това е резултатът, когато вкъщи всеки го бие,

младо момиче скочи от петнадесетметрова скала,

просто защото останала сама...

Трябва ли да продължава това, с добри очи ли да гледаме на света?