Тя не иска да има нищо общо с мен, Лана.
Не знам, честно не знам откъде да подхвана.
Говоря ти с рими, защото интересен на себе си се опитвам да стана...
Да си подритна достойнството отново и с проблеми пак пред теб да застана.
Кога ще спра животни да ползвам за прехрана?
Кога ще си изтрия фейсбука и ще заживея както подобава?
Кога ще се обърнат учителите към труда ми с похвала?
А кога ще спрат слуховете сред съучениците ми, които все със земята ме принизяват?
Кога ще мога да се застъпя за онова, за което си заслужава?
Без да се притеснявам за йерархията, тъй уважавана и възхвална?
Кога ще разберат, че животът не е само пари и слава?
Че за да се ползвам с уважение не трябва да е нужно да се пазя? ...