Неродено
Кошмари винаги ще има
- не ме оставят да звездея във нощта,
а тя - нощта - и денем ме попива,
какво от туй, че дишах любовта.
Не се оплаквам, само за раздяла
кокиче иска да поникне, ала как,
когато уж не съм опротивяла
на кълновете, но калта е враг.
Гротескно някак ме налегнала отмора,
бездиханно и безропотно вървя
да търся във беззвездните си нощи хора,
чиито кълнове поникват и в калта.
А ти ще спомниш ли си, мое неродено
опърлено кокиче от греха,
за горестите кални е простено,
какво от туй, че страшна е нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Михайлова Все права защищены
