Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16 12
30 мар. 2008 г., 21:24

Неродено 

  Поэзия
689 0 4

Кошмари винаги ще има

- не ме оставят да звездея във нощта,

а тя - нощта - и денем ме попива,

какво от туй, че дишах любовта.

 

Не се оплаквам, само за раздяла

кокиче иска да поникне, ала как,

когато уж не съм опротивяла

на кълновете, но калта е враг.

 

Гротескно някак ме налегнала отмора,

бездиханно и безропотно вървя

да търся във беззвездните си нощи хора,

чиито кълнове поникват и в калта.

 

А ти ще спомниш ли си, мое неродено

опърлено кокиче от греха,

за горестите кални е простено,

какво от туй, че страшна е нощта.

© Гери Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??