Das_verlorene_Kind
16 результатов
Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
  787 
С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...
  685 
Непреходни, вечни остават,
валят
сълзите човечни,
във мрака не мрат.
Ковани, железни - ...
  920 
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми, ...
  1026 
Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...
  722 
Отминала песен
за отминали дни,
за странните хора,
дето нявга били...
Отминали думи ...
  712 
Кошмари винаги ще има
- не ме оставят да звездея във нощта,
а тя - нощта - и денем ме попива,
какво от туй, че дишах любовта.
Не се оплаквам, само за раздяла ...
  779 
Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...
  748 
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див ...
  1995 
Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...
  1101 
Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време? ...
  1095 
Икона
В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат, и боли... ...
  668 
За Него (а може би и мен)
Колосален, единствен,
превъзходен, красив...
Всичко даваш, не мислиш,
после бавно гасиш... ...
  1078 
Начало и край
И с гняв не мога
и с болка - не...
валиш във мене
и топлиш ме... ...
  1045 
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
  1078 
Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...
  788 
Предложения
: ??:??