Утрото залезе, няма светлина.

Неродена ни остана наш’та дъщеря.

Би била красива кат' утринна роса,

ах, само как ми липсва наш’та дъщеря.

Ето, от окото падна капчица роса,

за малка, неродена, руса дъщеря.

Защо ли не изгрява моята зора?

Плаче тя със мен за наш’та дъщеря.

Щеше тя да има твоите очи,

нежни и зелени като крехката трева.

А може би би взела моите коси,

черни и развени като пепел във снега?

Ако знаеш само колко сърцето ме боли

за нейните неплакани, горчивите сълзи.

И още ще ми липсват малките ръце

на искано, но неродено, нашето дете.

Луната е червена като мака във поля,

лее мътни кърви по наш’та дъщеря.

Сбогом ще си взема с нея отсега,

с обичана и невидяна дъщеря на Любовта...

http://www.youtube.com/watchv=m54SmVsQqgc&feature=autoplay&list=PL216D33807B67E689&index=1&playnext=12