13.07.2011 г., 22:31

Неродено дете

1.6K 0 1

 

 

Утрото залезе, няма светлина.

Неродена ни остана наш’та дъщеря.

Би била красива кат' утринна роса,

ах, само как ми липсва наш’та дъщеря.

 

Ето, от окото падна капчица роса,

за малка, неродена, руса дъщеря.

Защо ли не изгрява моята зора?

Плаче тя със мен за наш’та дъщеря.

 

Щеше тя да има твоите очи,

нежни и зелени като крехката трева.

А може би би взела моите коси,

черни и развени като пепел във снега?

 

Ако знаеш само колко сърцето ме боли

за нейните неплакани, горчивите сълзи.

И още ще ми липсват малките ръце

на искано, но неродено, нашето дете.

 

Луната е червена като мака във поля,

лее мътни кърви по наш’та дъщеря.

Сбогом ще си взема с нея отсега,

с обичана и невидяна дъщеря на Любовта...

 

 

http://www.youtube.com/watchv=m54SmVsQqgc&feature=autoplay&list=PL216D33807B67E689&index=1&playnext=12

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...