14 июн. 2006 г., 10:13

Несбъдната любов 

  Поэзия
1869 0 13
Нощта пристига с траурен разкош.
На запад залезът бледнее.
Почакай ден, не идвай нощ,
не ми донасяй болката по нея!
На влюбения болката позната,
мечтата по ефирна плът и жар.
А уморена мисълта се мята,
задъхана, за нея няма цяр!
Денят умира в пурпурна позлата,
небето е огледало пожар.
Пристигат часовете на разплата,
на равносметка и на спомен стар.
Ех, залез тих, ех кърваво богатство,
какво си ти... унила красота,
и меланхолна скръб, и светотатство,
пред залеза велик на любовта.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??