Несбъдната любов
Нощта пристига с траурен разкош.
На запад залезът бледнее.
Почакай ден, не идвай нощ,
не ми донасяй болката по нея!
На влюбения болката позната,
мечтата по ефирна плът и жар.
А уморена мисълта се мята,
задъхана, за нея няма цяр!
Денят умира в пурпурна позлата,
небето е огледало пожар.
Пристигат часовете на разплата,
на равносметка и на спомен стар.
Ех, залез тих, ех кърваво богатство,
какво си ти... унила красота,
и меланхолна скръб, и светотатство,
пред залеза велик на любовта.
На запад залезът бледнее.
Почакай ден, не идвай нощ,
не ми донасяй болката по нея!
На влюбения болката позната,
мечтата по ефирна плът и жар.
А уморена мисълта се мята,
задъхана, за нея няма цяр!
Денят умира в пурпурна позлата,
небето е огледало пожар.
Пристигат часовете на разплата,
на равносметка и на спомен стар.
Ех, залез тих, ех кърваво богатство,
какво си ти... унила красота,
и меланхолна скръб, и светотатство,
пред залеза велик на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
