Весан (Ангел Веселинов)
529 763
Jun 14, 2006, 10:13 AM

Несбъдната любов 

  Poetry
1921 0 13
Нощта пристига с траурен разкош.
На запад залезът бледнее.
Почакай ден, не идвай нощ,
не ми донасяй болката по нея!
На влюбения болката позната,
мечтата по ефирна плът и жар.
А уморена мисълта се мята,
задъхана, за нея няма цяр!
Денят умира в пурпурна позлата,
небето е огледало пожар.
Пристигат часовете на разплата,
на равносметка и на спомен стар.
Ех, залез тих, ех кърваво богатство,
какво си ти... унила красота,
и меланхолна скръб, и светотатство,
пред залеза велик на любовта.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??