10 мая 2008 г., 18:53

Несбъдната мечта

859 0 16
Изгубвам те, преди да те намеря,
жигосваш ме със своята любов.
Но аз без теб дали ще оцелея,
в този жалък, нечовешки живот?
Извайвам те, преди да те измисля,
създавам те, не с ум, а със душа.
И болката жестоко ме притиска,
а аз страхувам се да съм сама.
Целувам те, преди да те докосна,
забравям за всички тъжни дни.
Пред теб съм – страстна, тъмнокоса,
горят до черно, в огън моите очи.
Обичам те, преди да съществуваш,
ти, моя несбъдната детска мечта.
Затварям очи и нежно заспивам
и се моля да те срещна пак във съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...