10 мая 2008 г., 18:53

Несбъдната мечта

863 0 16
Изгубвам те, преди да те намеря,
жигосваш ме със своята любов.
Но аз без теб дали ще оцелея,
в този жалък, нечовешки живот?
Извайвам те, преди да те измисля,
създавам те, не с ум, а със душа.
И болката жестоко ме притиска,
а аз страхувам се да съм сама.
Целувам те, преди да те докосна,
забравям за всички тъжни дни.
Пред теб съм – страстна, тъмнокоса,
горят до черно, в огън моите очи.
Обичам те, преди да съществуваш,
ти, моя несбъдната детска мечта.
Затварям очи и нежно заспивам
и се моля да те срещна пак във съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...