10.05.2008 г., 18:53

Несбъдната мечта

855 0 16
Изгубвам те, преди да те намеря,
жигосваш ме със своята любов.
Но аз без теб дали ще оцелея,
в този жалък, нечовешки живот?
Извайвам те, преди да те измисля,
създавам те, не с ум, а със душа.
И болката жестоко ме притиска,
а аз страхувам се да съм сама.
Целувам те, преди да те докосна,
забравям за всички тъжни дни.
Пред теб съм – страстна, тъмнокоса,
горят до черно, в огън моите очи.
Обичам те, преди да съществуваш,
ти, моя несбъдната детска мечта.
Затварям очи и нежно заспивам
и се моля да те срещна пак във съня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...