9 авг. 2024 г., 19:19

Несбъднато 

  Поэзия » Философская
187 2 14

Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…

 

А времето ме стискаше – в юмруци,
като клещи от адовата пещ.
Остави пътя празен и отключен.
Аз боса тръгнах. Беше ден горещ

 

на онзи юни точно по средата,
запратил ме накрая на света...
Забрави ме. Несбъднато зачатие –
съдраното зебло на вечността

 

ме драскаше и бавно се препъвах
между каквото трябва и това
душата ми що тайничко сънува…
И мислите с вериги оковах.

 

Навярно ме зачеркна като редче
от стих един не случил се дори.
И миналото отведнъж отрече.
Като ненужна мисъл ме изтри.


09.06.2023
 

© Констанс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??