9 авг. 2024 г., 19:19

Несбъднато 

  Поэзия » Философская
5.0 / 13
350 2 15
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци,
като клещѝ от адовата пещ.
Остави пътя празен и отключен.
Аз боса тръгнах. Беше ден горещ
на онзи юни точно по средата,
запратил ме накрая на света...
Забрави ме. Несбъднато зачатие –
съдраното зебло на вечността ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констанс Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »