Несбъднато
НЕСБЪДНАТО
Не ще дочакам ласки мили,
заключени с бронирана врата.
Ни очи, с искри безброй възпламенили
надежда светла, обич, красота.
Добре ти е като си сам и знаеш,
че даже и до теб да съм сега,
ще си вглъбен, замислен и скучаещ.
Ще липсвам ти за час или пък два...
Душата ми сломена пак будува
и празна от несбъдване е тя.
А мислите ми пак флиртуват
с пестеливо неизречени от теб слова.
Тъмнината леко се разстила
във вечерта ми с теменужен зов...
И моли, тръпнеща жадува...
Нашепва мълчаливо за любов.
Наполовина заедно си с мен,
наполовина ме желаеш ти.
Полущастлив си ден след ден.
Полуживееш май? Или?
Желание единствено споделям:
да бъда битие, а не хомот.
И моля те, не ми подхвърляй
остатъците от полу-живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Иванова Все права защищены
