Несбъднато

19 дек. 2010 г., 10:34

Поэзия » Любовная

856 0 2

НЕСБЪДНАТО

Не ще дочакам ласки мили,

заключени с бронирана врата.

Ни очи, с искри безброй възпламенили

надежда светла, обич, красота.

Добре ти е като си сам и знаеш,

че даже и до теб да съм сега,

ще си вглъбен, замислен и скучаещ.

Ще липсвам ти за час или пък два...

Душата ми сломена пак будува

и празна от несбъдване е тя.

А мислите ми пак флиртуват

с пестеливо неизречени от теб слова.

Тъмнината леко се разстила

във вечерта ми с теменужен зов...

И моли, тръпнеща жадува...

Нашепва мълчаливо за любов.

Наполовина заедно си с мен,

наполовина ме желаеш ти.

Полущастлив си ден след ден.

Полуживееш май? Или?

Желание единствено споделям:

да бъда битие, а не хомот.

И моля те, не ми подхвърляй

остатъците от полу-живот...