nikeab (Красимира Иванова)
8 17
19.12.2010 г., 10:34 ч.

Несбъднато 

  Поезия » Любовна
877 0 2

НЕСБЪДНАТО

 

Не ще дочакам  ласки мили,

заключени с бронирана врата.

Ни очи, с искри безброй възпламенили

надежда светла,  обич, красота.

Добре ти е като си сам и знаеш,

че даже и до теб да съм сега,

ще си вглъбен, замислен и скучаещ.

Ще  липсвам ти за час или пък два...

 

Душата ми сломена пак будува

и празна от несбъдване е тя.

А мислите ми пак флиртуват

с пестеливо неизречени от теб слова.

Тъмнината  леко се разстила

във вечерта ми с теменужен зов...

И моли, тръпнеща жадува...

Нашепва мълчаливо за любов.

 

Наполовина заедно си с мен,

наполовина ме желаеш ти.

Полущастлив си ден след ден.

Полуживееш  май? Или?

Желание единствено споделям:

да бъда битие, а не хомот.

И моля те, не ми подхвърляй

остатъците от полу-живот...

 

 

 

© Красимира Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усетих и аз!
    Краят е страхотен!
  • Почувствах го... Истинско и смислено...Чак нагарча от съдържание и пълнота.Браво!
Предложения
: ??:??