Несдържано
Тя... несдържано полюшваше пазва и ханш.
Мъжете сладникаво гледаха,
от превъзбуденост после сами се скопяваха,
а жените повръщаха в язА.
Тя... от безсеменност ги прокълнаваше
нямаше как да покълнат в зародиш,
а зърната я наболяваха
за детски устни, да сучат млекото й.
(А цигани вън с безразличие
опъваха обрязаната кожа в мях)
Тя... разгърдена, разбрадена, разпътна,
с евнусите се заиграваше, за да я сънуват,
забравила за тяхната нестопляща стерилност,
а магмата й - топла лава - изтичаше безплодна.
А те - мъже, жени, тълпа...
раздумкваха меха без гнус!
(съшит от човешко сладострастие/
Крещяха, обиждаха...
наричаха я с различни имена.
Тя... захвърлила на гарвана одумките
(нали все грачи без да спира),
пред тях на пъпа си ще сложи пръстен,
за да бъде без начало и без край!
И надскочила собствената им прегракналост
и душите им, задушени от самота,
ще прекрачи на езика мършата,
за да бъде Чиста, когато тръгне да търси светлина!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
