Несдържано
Тя... несдържано полюшваше пазва и ханш.
Мъжете сладникаво гледаха,
от превъзбуденост после сами се скопяваха,
а жените повръщаха в язА.
Тя... от безсеменност ги прокълнаваше
нямаше как да покълнат в зародиш,
а зърната я наболяваха
за детски устни, да сучат млекото й.
(А цигани вън с безразличие
опъваха обрязаната кожа в мях)
Тя... разгърдена, разбрадена, разпътна,
с евнусите се заиграваше, за да я сънуват,
забравила за тяхната нестопляща стерилност,
а магмата й - топла лава - изтичаше безплодна.
А те - мъже, жени, тълпа...
раздумкваха меха без гнус!
(съшит от човешко сладострастие/
Крещяха, обиждаха...
наричаха я с различни имена.
Тя... захвърлила на гарвана одумките
(нали все грачи без да спира),
пред тях на пъпа си ще сложи пръстен,
за да бъде без начало и без край!
И надскочила собствената им прегракналост
и душите им, задушени от самота,
ще прекрачи на езика мършата,
за да бъде Чиста, когато тръгне да търси светлина!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
