jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
1.10.2007 г., 18:19 ч.

Несдържано 

  Поезия
786 0 13

Тя... несдържано полюшваше  пазва и ханш.
Мъжете сладникаво гледаха,
от превъзбуденост после сами се скопяваха,
а жените повръщаха в язА.

Тя... от безсеменност ги прокълнаваше
нямаше как да покълнат в зародиш,
а зърната я наболяваха
за детски устни, да сучат млекото й.

(А цигани вън с безразличие 
  опъваха обрязаната кожа в мях) 

Тя... разгърдена, разбрадена, разпътна,
с евнусите се заиграваше, за да я сънуват,
забравила за тяхната нестопляща стерилност,
а магмата й - топла лава - изтичаше безплодна.

А те - мъже, жени, тълпа...
раздумкваха меха без гнус!
(съшит от човешко сладострастие/
Крещяха, обиждаха...
наричаха я с различни имена.

Тя... захвърлила на гарвана одумките
(нали все грачи без да спира),
пред тях на пъпа си ще сложи пръстен,
за да бъде без начало и без край!

И надскочила собствената им прегракналост
и душите им, задушени от самота,
ще прекрачи на езика мършата,
за да бъде Чиста, когато тръгне да търси светлина!!!!

© Женина Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??