Несебър… е нейде на юг,
където морето пенливо
разбива вълните напук
на белите чайки кресливи.
Където пред Стария град
вятърна мелница горда
завърта със нрава си благ
песен с мажор във акорда.
А нея морякът-рибар
изправен с любов я усеща
и с кръст във ръцете е фар
за улов богат… и надежда.
След ивица малка земя
стени от епохи прастари
ни срещат с въздишка една,
по детския смях закопняли.
И ето… по улички в бяг
хукват крачетата боси
към онзи несебърски бряг
с дюни по плаж златнокоси.
Несебър, ти, детска мечта,
рапанче си ценно и чудно,
с което вълните в нощта
дочуваме в дните си будни.
23.05.23
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
За местата ни любими, тук от нашето море, с приключения и рими да напишем редове »