23.05.2023 г., 15:10  

Несебър - детска мечта

1.2K 5 14

Несебър… е нейде на юг,

където морето пенливо

разбива вълните напук

на белите чайки кресливи.

Където пред Стария град

вятърна мелница горда

завърта със нрава си благ

песен с мажор във акорда.

А нея морякът-рибар

изправен с любов я усеща

и с кръст във ръцете е фар

за улов богат… и надежда.

След ивица малка земя

стени от епохи прастари

ни срещат с въздишка една,

по детския смях закопняли.

И ето… по улички в бяг

хукват крачетата боси

към онзи несебърски бряг

с дюни по плаж златнокоси.

Несебър, ти, детска мечта,

рапанче си ценно и чудно,

с което вълните в нощта 

дочуваме в дните си будни.

 

23.05.23

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ви момичета! А, Мария, честита ти награда!
  • Дотичах, защото извика ме твойто море.
    Баща ми работеше там през далечното лято.
    А аз по брега тичах... Може ли някой да спре
    на спомена детски хвърчилото мое крилато!

    Все пак съм тук, за да ти дам последния си глас в последния момент! Успех, Танче!👍❤️☀️
  • Ох, че хубав коментар, Доче! Благодаря ти!
  • Разходих се и аз по този бряг...
    (И даже на море ми замириса.)
    Подръпнаха ме спомени назад
    натам където бризът пише стихове...
    Успех Таничка!
  • Благодаря, Ани!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...