23.05.2023 г., 15:10  

Несебър - детска мечта

1.3K 5 14

Несебър… е нейде на юг,

където морето пенливо

разбива вълните напук

на белите чайки кресливи.

Където пред Стария град

вятърна мелница горда

завърта със нрава си благ

песен с мажор във акорда.

А нея морякът-рибар

изправен с любов я усеща

и с кръст във ръцете е фар

за улов богат… и надежда.

След ивица малка земя

стени от епохи прастари

ни срещат с въздишка една,

по детския смях закопняли.

И ето… по улички в бяг

хукват крачетата боси

към онзи несебърски бряг

с дюни по плаж златнокоси.

Несебър, ти, детска мечта,

рапанче си ценно и чудно,

с което вълните в нощта 

дочуваме в дните си будни.

 

23.05.23

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ви момичета! А, Мария, честита ти награда!
  • Дотичах, защото извика ме твойто море.
    Баща ми работеше там през далечното лято.
    А аз по брега тичах... Може ли някой да спре
    на спомена детски хвърчилото мое крилато!

    Все пак съм тук, за да ти дам последния си глас в последния момент! Успех, Танче!👍❤️☀️
  • Ох, че хубав коментар, Доче! Благодаря ти!
  • Разходих се и аз по този бряг...
    (И даже на море ми замириса.)
    Подръпнаха ме спомени назад
    натам където бризът пише стихове...
    Успех Таничка!
  • Благодаря, Ани!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...