Несебърска есен
По още топлите следи на лятото
по пясъка минава есента.
И виждаш как за миг пробягва вятъра
по клоните на сънни дървеса.
Тъмнеят старите капаци по прозорците
- ресници уморени са за сън,
на топка се е свило времето
в хралупата на стар изсъхнал пън.
Мъглата бавно тръгва по сокака,
попива в прогнилите врати,
заспива споменът в мрака,
угасват уморените мечти.
И тъй полека, тихо, плахо
заспива бавничко града
със спомена за лудо лято -
задълго, чак до пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
