21 авг. 2009 г., 17:25

Несебърски луни...

660 0 4

Несебърски луни...


(На Ц.)

 


Небрежно се изгубих в пеперудените миди,
a в горещия изгрев на първата закуска
потърсих обедния плаж на нашата хавлия
и да те гоня сред вълните не пропуснах...



Онази, топлата среднощна пяна
на синьото залязващо море
прегърна нощите, погали с длани
безумно влюбеното ми сърце...



И в светлините лунни на нашия град
дъждовната мелница замислено чака
от морските фонтани - горещи лета,
от нас - безбрежна целувка във мрака.



В прегръдките ти за последно спах тогава
и, бездиханни, устните солено те целуваха...
От нашето море следа по пясъка остана,
косите ми несебърски луни сънуваха...



(06.08. - 11.08.2009г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Романтично
  • Любов моя...времето беше спряло,когато бяхме там!!!!Беше великолепно и толкова приказно,никога няма да го забравя!!!!!!!!!!!!!ОБИЧАМ ТЕ{P}{P}{P}{P}....
  • Ах, морето... чудесно е написано! Караш човек да изпитва неустоим копнеж да бъде там
  • Лятна нощ, море луна и хавлия, романтика!Не може без лйбов!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...