Несебърски луни...

Aug 21, 2009, 5:25 PM

Poetry » Love

514 0 4

Несебърски луни...

(На Ц.)

Небрежно се изгубих в пеперудените миди,
a в горещия изгрев на първата закуска
потърсих обедния плаж на нашата хавлия
и да те гоня сред вълните не пропуснах...

Онази, топлата среднощна пяна
на синьото залязващо море
прегърна нощите, погали с длани
безумно влюбеното ми сърце...

И в светлините лунни на нашия град
дъждовната мелница замислено чака
от морските фонтани - горещи лета,
от нас - безбрежна целувка във мрака.

В прегръдките ти за последно спах тогава
и, бездиханни, устните солено те целуваха...
От нашето море следа по пясъка остана,
косите ми несебърски луни сънуваха...

(06.08. - 11.08.2009г.)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maikal (Лъчезар Андреев)

2009-09-13T13:46:48+03:00

Романтично
sladur_vt88 (Цанко)

2009-08-22T01:24:50+03:00

Любов моя...времето беше спряло,когато бяхме там!!!!Беше великолепно и толкова приказно,никога няма да го забравя!!!!!!!!!!!!!ОБИЧАМ ТЕ{P}{P}{P}{P}....
Ninsi (Нина Найденова)

2009-08-21T22:28:34+03:00

Ах, морето... чудесно е написано! Караш човек да изпитва неустоим копнеж да бъде там
kina (Ракина Радева)

2009-08-21T19:00:03+03:00

Лятна нощ, море луна и хавлия, романтика!Не може без лйбов!