Една забързана жена се спира
и ме поглежда твърде недвусмислено.
В очите ѝ без свян напира
желание (да кажем) лекомислено.
Здрачава се... И люлякът ухае.
Небето страда в огнено-червено.
Тя още гледа мен. И ме желае,
макар да знае, че не ни е позволено.
И не защото съм семеен, а тя чужда.
И не защото обществото го отрича.
Заради туй, че аз съм влюбен в друга,
а тя безумно някой друг обича. ...