Не знаеше ли?! Думите не значат!
(И честичко след думите боли!)
За кой ли път повярва им обаче...
(А след това отново съжали!)
За кой ли път сама пое вината
и всички те посочиха със пръст!
Той гузно си прегръщаше жената...
(А тебе те разпъваха на кръст!)
Усещаш ли стрелите във гърба си
и присмеха във хорските очи?!
Единствена виновна! (С любовта си!...)
По дяволите, той защо мълчи?!
Не ти ли се закле, че те обича?!
(А те заряза в калния порой!...)
Главата горе! Не плачи, момиче!
Не се вини! Нещастникът е той!
© Мариела Челебиева Все права защищены