8 дек. 2009 г., 12:44

Нещо

962 0 3

Така е тихо и самотно.

Така влудяващо нещастно.

Мойто нещо се изгуби

в своето ужасно.

Мойто нещо е самотно,

опарено и наранено.

То до болка безропотно

влачи се обезверено.

И е кротко, и наивно,

и така истински жадува

за това, тъй наречено, привидно

щастие - да види и целува.

Изгубено в свойта самота,

в своята невинност и страдание

и е грозно, и е жалко - истинска тъга

да търси в нещо упование.

Останало захвърлено на пътя,

поглъщащо дима прашен и студен,

пример - няма нищо по-ужасно

от това - да си обезверен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...