8 дек. 2009 г., 12:44

Нещо

965 0 3

Така е тихо и самотно.

Така влудяващо нещастно.

Мойто нещо се изгуби

в своето ужасно.

Мойто нещо е самотно,

опарено и наранено.

То до болка безропотно

влачи се обезверено.

И е кротко, и наивно,

и така истински жадува

за това, тъй наречено, привидно

щастие - да види и целува.

Изгубено в свойта самота,

в своята невинност и страдание

и е грозно, и е жалко - истинска тъга

да търси в нещо упование.

Останало захвърлено на пътя,

поглъщащо дима прашен и студен,

пример - няма нищо по-ужасно

от това - да си обезверен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...