summer (Стефани)
38 134
8 dic 2009, 12:44

Нещо 

  Poesía » Otra
675 0 3

Така е тихо и самотно.

Така влудяващо нещастно.

Мойто нещо се изгуби

в своето ужасно.

Мойто нещо е самотно,

опарено и наранено.

То до болка безропотно

влачи се обезверено.

И е кротко, и наивно,

и така истински жадува

за това, тъй наречено, привидно

щастие - да види и целува.

Изгубено в свойта самота,

в своята невинност и страдание

и е грозно, и е жалко - истинска тъга

да търси в нещо упование.

Останало захвърлено на пътя,

поглъщащо дима прашен и студен,

пример - няма нищо по-ужасно

от това - да си обезверен.

© Стефани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??