Нещо
Така е тихо и самотно.
Така влудяващо нещастно.
Мойто нещо се изгуби
в своето ужасно.
Мойто нещо е самотно,
опарено и наранено.
То до болка безропотно
влачи се обезверено.
И е кротко, и наивно,
и така истински жадува
за това, тъй наречено, привидно
щастие - да види и целува.
Изгубено в свойта самота,
в своята невинност и страдание
и е грозно, и е жалко - истинска тъга
да търси в нещо упование.
Останало захвърлено на пътя,
поглъщащо дима прашен и студен,
пример - няма нищо по-ужасно
от това - да си обезверен.
© Стефани All rights reserved.
