5 апр. 2008 г., 18:21

Нещо без край

741 0 0
Ти и аз, двама влюбени, но помежду си ли?
Търсим се в тъмнината и страха от самота,
в страха от разбитото сърце и мъката от любовта.
Замествам те със друг, но той не е като теб,
заместваш ме и ти с нея, но тя не е като мен.
Идваш пак при мен... приемам те,
но отново нещо ни разделя.
Всичко от начало повтаря се,
но докога?!
Не искам да е така,
обичам те, само това е важно за мен.
Обичай ме и всичко ще се промени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...