Apr 5, 2008, 6:21 PM

Нещо без край

  Poetry » Love
738 0 0
Ти и аз, двама влюбени, но помежду си ли?
Търсим се в тъмнината и страха от самота,
в страха от разбитото сърце и мъката от любовта.
Замествам те със друг, но той не е като теб,
заместваш ме и ти с нея, но тя не е като мен.
Идваш пак при мен... приемам те,
но отново нещо ни разделя.
Всичко от начало повтаря се,
но докога?!
Не искам да е така,
обичам те, само това е важно за мен.
Обичай ме и всичко ще се промени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...