Живея извън себе си -

така, както трябва да бъде.

Подържам всеки стереотип,

за да не се отдалеча,

но вече бях далеч...

Живея в самотата си.

През всички тези дни и нощи,

търсейки причина да ме има още.

Но каквото и да помисля,

то е грешно и грешно е,

че поех по всеобщия път

- Изгубих себе си.

Но и ти си като мен,

живееш чужд живот -

в твоята "Измислена страна"

като непростима грешка.

Ние с теб сме просто

сънища, сънувани от някой друг.

Нашите герои винаги ще са

предтекста, превърнал любовта в труп.

Нашата любов, нашите мисли,

отдалечени от всичко "Истинско"...

Неправилни по чуждите думи

и съвършенни в нещо измислено.