Живея извън себе си -
така, както трябва да бъде.
Подържам всеки стереотип,
за да не се отдалеча,
но вече бях далеч...
Живея в самотата си.
През всички тези дни и нощи,
търсейки причина да ме има още.
Но каквото и да помисля,
то е грешно и грешно е,
че поех по всеобщия път
- Изгубих себе си.
Но и ти си като мен,
живееш чужд живот -
в твоята "Измислена страна"
като непростима грешка.
Ние с теб сме просто
сънища, сънувани от някой друг.
Нашите герои винаги ще са
предтекста, превърнал любовта в труп.
Нашата любов, нашите мисли,
отдалечени от всичко "Истинско"...
Неправилни по чуждите думи
и съвършенни в нещо измислено.
© Стеси Всички права запазени