Нещо като притча
Отдавна е било...!
Не знам кога,
но някъде далече.
В една земя родили се
три хубави принцеси!
Нарекли ги със имена красиви!
Надежда, Вяра и Тъга.
Надежда била обичана от всички.
Пръскала надежди по света.
И винаги, където минела,
настъпвала е пролетта!
Вяра - тя била момичето, което
всеки с вяра окрилила!
И винаги на вярата държала,
защото тя била е зима бяла.
Тъга - тя била нежна, свита.
Страняла тя... от хората -
тълпите и света!
Но не за туй...
че била е сърдита,
но такава била нейната душа.
И винаги във себе си държала
перо и лист в ръка!
Тя всяка дума на сестрите свои
споделила със листа.
Така родила се поезията днешна!
Защото тя била е есента!
От трите хубави сестри
Надежда, Вяра и Тъга...
Сътворил се е света.
И в него разцъфтяла ЛЮБОВТА!!!
Защото лято е сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
