Надежда в мен напира,
а отвътре душата ми презира,
малка болка изпитва тя
и отново е сама в нощта.
Усмивка на лицето ми грее,
а сърцето ми сивее,
уж лудо трябва да бие,
а не се чува да лудее.
Търси любов и то,
топлота и закрила,
в нощта се скита,
и нищо не открива.
Къде е моята любов,
защо сърцето ми
мира не намира,
защо в нощта пак съм сама
с поредната капка сълза.
© Едмона Нейчева Все права защищены