Нещо написано
По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда)
Търсиш ли сила,
за да простиш –
тя е винаги някъде скрита.
Прошката идва сама…
(и само при двамата слаби…)
Най-страшното нещо –
намирайки себе си,
в душата ти думи да няма…
Кацам понякога
на дървото, високото
(! но само понякога…)
и те питам:
- Нали всичко това
губи значение
в мига, когато видиш,
че през полето ти
от диви макове
със тихи стъпки
преминава таралеж…?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
