Нещо написано
По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда)
Търсиш ли сила,
за да простиш –
тя е винаги някъде скрита.
Прошката идва сама…
(и само при двамата слаби…)
Най-страшното нещо –
намирайки себе си,
в душата ти думи да няма…
Кацам понякога
на дървото, високото
(! но само понякога…)
и те питам:
- Нали всичко това
губи значение
в мига, когато видиш,
че през полето ти
от диви макове
със тихи стъпки
преминава таралеж…?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
