9 янв. 2009 г., 16:53

Нещо толкова красиво...

1.2K 0 4

                 Времето е сложило пръстена на твоята ръка.

                 Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.

                  Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...

                  Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.

                   Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди...

                   Забравяме едни за други, но съдбата ни напомня...

                   А усмивката ти свети в съня ми, изтрит на сутринта...

                   Останал е само споменът за нещо толкова красиво...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...