9 янв. 2009 г., 16:53

Нещо толкова красиво...

1.2K 0 4

                 Времето е сложило пръстена на твоята ръка.

                 Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.

                  Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...

                  Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.

                   Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди...

                   Забравяме едни за други, но съдбата ни напомня...

                   А усмивката ти свети в съня ми, изтрит на сутринта...

                   Останал е само споменът за нещо толкова красиво...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...