Jan 9, 2009, 4:53 PM

Нещо толкова красиво...

  Poetry » Love
1.2K 0 4

                 Времето е сложило пръстена на твоята ръка.

                 Обвързана със спомена ме сънуваш, както аз тебе.

                  Нежното ти сърце пак търси моята сребърна душа...

                  Срещаме се в улиците на нашите златни мечти.

                   Разминаваме се след години, а сякаш са минали секунди...

                   Забравяме едни за други, но съдбата ни напомня...

                   А усмивката ти свети в съня ми, изтрит на сутринта...

                   Останал е само споменът за нещо толкова красиво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...