11 нояб. 2011 г., 20:33

Нещо за художника Иванчо

609 0 1


(из цикъла "Вицове в рими")

„Ела, Иванчо, да те питам нещо! –
сърдито каза таткото, когато
момчето се прибра. – Ти моите вещи
защо си пипал?” „А, не съм ги, тате…”

„Я погледни ме! Книгата, която
седи на мойто шкафче, да си пипал?”
„Не съм я пипал… честна дума, тате!”
Подсмърча… трие нос, но не от грипа

и леко се изнизва към вратата…
„Я пак си помисли! Онази книга…
на шкафчето… с картинките, която…”
„Не съм бе, тате… не…” - и гузно мига.

„Ела веднага тука и кажи ми,
защо си пипал, сине, „Камасутра”?”
„Миии… само я разглеждах и… нали ми
фулмастри подари… рисувах! Утре

ти обещавам всичко да изтрия…”
„Ще го изтриеш ти, келеш с келеш!
Я в спалнята - преди да те набия -
отивай майка си да разплетеш!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...