11.11.2011 г., 20:33

Нещо за художника Иванчо

601 0 1


(из цикъла "Вицове в рими")

„Ела, Иванчо, да те питам нещо! –
сърдито каза таткото, когато
момчето се прибра. – Ти моите вещи
защо си пипал?” „А, не съм ги, тате…”

„Я погледни ме! Книгата, която
седи на мойто шкафче, да си пипал?”
„Не съм я пипал… честна дума, тате!”
Подсмърча… трие нос, но не от грипа

и леко се изнизва към вратата…
„Я пак си помисли! Онази книга…
на шкафчето… с картинките, която…”
„Не съм бе, тате… не…” - и гузно мига.

„Ела веднага тука и кажи ми,
защо си пипал, сине, „Камасутра”?”
„Миии… само я разглеждах и… нали ми
фулмастри подари… рисувах! Утре

ти обещавам всичко да изтрия…”
„Ще го изтриеш ти, келеш с келеш!
Я в спалнята - преди да те набия -
отивай майка си да разплетеш!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...