11 июн. 2007 г., 17:30

* * * нещо за любовта * * *

1.7K 0 5
С любовта, аз зная,
светът ще стигне чак до края,
защото влюбените, май,
 живеят в самия рай.

И дори през вечер теменужена
да разменят те обида незаслужена,
и болката в очи да премине в сълзи,
а самотата със зловещите си мрежи,
незнаен път отново да бележи...

Аз зная, че на следващия ден
тъгата ще отмине без проблем.
И отново с въздишка на уста,
ще шепнат те безброй жадувани слова.

P.P: "Само Любовта може да спаси света!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...