Jun 11, 2007, 5:30 PM

* * * нещо за любовта * * *

  Poetry
1.7K 0 5
С любовта, аз зная,
светът ще стигне чак до края,
защото влюбените, май,
 живеят в самия рай.

И дори през вечер теменужена
да разменят те обида незаслужена,
и болката в очи да премине в сълзи,
а самотата със зловещите си мрежи,
незнаен път отново да бележи...

Аз зная, че на следващия ден
тъгата ще отмине без проблем.
И отново с въздишка на уста,
ще шепнат те безброй жадувани слова.

P.P: "Само Любовта може да спаси света!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...