Jun 11, 2007, 5:30 PM

* * * нещо за любовта * * *

  Poetry
1.7K 0 5
С любовта, аз зная,
светът ще стигне чак до края,
защото влюбените, май,
 живеят в самия рай.

И дори през вечер теменужена
да разменят те обида незаслужена,
и болката в очи да премине в сълзи,
а самотата със зловещите си мрежи,
незнаен път отново да бележи...

Аз зная, че на следващия ден
тъгата ще отмине без проблем.
И отново с въздишка на уста,
ще шепнат те безброй жадувани слова.

P.P: "Само Любовта може да спаси света!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...