11 jun 2007, 17:30

* * * нещо за любовта * * *

  Poesía
1.7K 0 5
С любовта, аз зная,
светът ще стигне чак до края,
защото влюбените, май,
 живеят в самия рай.

И дори през вечер теменужена
да разменят те обида незаслужена,
и болката в очи да премине в сълзи,
а самотата със зловещите си мрежи,
незнаен път отново да бележи...

Аз зная, че на следващия ден
тъгата ще отмине без проблем.
И отново с въздишка на уста,
ще шепнат те безброй жадувани слова.

P.P: "Само Любовта може да спаси света!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...