11 jun 2007, 17:30

* * * нещо за любовта * * *

  Poesía
1.7K 0 5
С любовта, аз зная,
светът ще стигне чак до края,
защото влюбените, май,
 живеят в самия рай.

И дори през вечер теменужена
да разменят те обида незаслужена,
и болката в очи да премине в сълзи,
а самотата със зловещите си мрежи,
незнаен път отново да бележи...

Аз зная, че на следващия ден
тъгата ще отмине без проблем.
И отново с въздишка на уста,
ще шепнат те безброй жадувани слова.

P.P: "Само Любовта може да спаси света!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...