19 июн. 2018 г., 14:29

Нескромно

501 0 1

                            на Д.

Дори и облак мога да пленя

със своята дискретна елегантност.

Или внезапно да взривя деня

със фойерверк от искрена галантност.

 

Най-лесно очаровам всеки дъжд

с усмивка ту загадъчна, ту дива.

А той с безсрамността на влюбен мъж

ме милва с водни пръсти закачливо.

 

Загръща ме нощта с невидим шал.

По хубост иска с мене да се мери.

Прикрива малко завист и печал

зад  думи носталгично-лицемерни.

 

И по-възторжена съм от звезда.

От вятъра по-гъвкава и дръзка.

От мен тревата взема резеда,

а пък морето – волните си пръски.

 

Усмихва ми се ласкаво деня.

А лятото ми шепне : " Ти сияеш!"

Аз всеки мога лесно да пленя...

но искам само ти да ме желаеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...