Нескромно

                            на Д.

Дори и облак мога да пленя

със своята дискретна елегантност.

Или внезапно да взривя деня

със фойерверк от искрена галантност.

Най-лесно очаровам всеки дъжд

с усмивка ту загадъчна, ту дива.

А той с безсрамността на влюбен мъж

ме милва с водни пръсти закачливо.

Загръща ме нощта с невидим шал.

По хубост иска с мене да се мери.

Прикрива малко завист и печал

зад  думи носталгично-лицемерни.

И по-възторжена съм от звезда.

От вятъра по-гъвкава и дръзка.

От мен тревата взема резеда,

а пък морето – волните си пръски.

Усмихва ми се ласкаво деня.

А лятото ми шепне : " Ти сияеш!"

Аз всеки мога лесно да пленя...

но искам само ти да ме желаеш.