20 апр. 2013 г., 12:54
Нескършен клон съм от дървото на живота
и всяко утро съм отрупана със цвят.
Мечтите ми лекуват на деня ми сивотата
със сънища, които във зениците ми греят.
Препъна ли се, падна ли, пак ставам
и тичам все към изгреви напред.
Във предсказания отрекох се да вярвам.
Изграждам си живота ред по ред.
Е, приказка вълшебна не, не е живота,
но има и вълшебства в този свят.
Приятел с думичка изтрива ли умората,
тогава мислите по звездни пътища летят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация