Нескършен клон съм

20.04.2013 г., 12:54 ч.

Поезия » Друга

546 0 2

Нескършен клон съм от дървото на живота

и всяко утро съм отрупана със цвят.

Мечтите ми лекуват на деня ми сивотата

със сънища, които във зениците ми греят.

Препъна ли се, падна ли, пак ставам

и тичам все към изгреви напред.

Във предсказания отрекох се да вярвам.

Изграждам си живота ред по ред.

Е, приказка вълшебна не, не е живота,

но има и вълшебства в този свят.

Приятел с думичка изтрива ли умората,

тогава мислите по звездни пътища летят.

По-лек ми става пътят, дори да бъде стръмен.

Изкачвам го припявайки рефрен

от песен още в стих недонаписан,

но който ражда се от вярата във мен.

Дори и труден да е всеки ден и безнадежден,

аз търся лъч от изгревната светлина.

Измислям цветове, ако денят е тъжен,

и пак съм клонче от дървото на живота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.