Нескършен клон съм
Нескършен клон съм от дървото на живота
и всяко утро съм отрупана със цвят.
Мечтите ми лекуват на деня ми сивотата
със сънища, които във зениците ми греят.
Препъна ли се, падна ли, пак ставам
и тичам все към изгреви напред.
Във предсказания отрекох се да вярвам.
Изграждам си живота ред по ред.
Е, приказка вълшебна не, не е живота,
но има и вълшебства в този свят.
Приятел с думичка изтрива ли умората,
тогава мислите по звездни пътища летят.
По-лек ми става пътят, дори да бъде стръмен.
Изкачвам го припявайки рефрен
от песен още в стих недонаписан,
но който ражда се от вярата във мен.
Дори и труден да е всеки ден и безнадежден,
аз търся лъч от изгревната светлина.
Измислям цветове, ако денят е тъжен,
и пак съм клонче от дървото на живота.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
