Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.
Играчки захвърлени, разглобени в игра
нещастно лежат във забрава,
с нечуто стенание и неразбрана тъга,
гъста мъгла ги зарива.
Неслучени спомени в неоткрито море,
плуват самотно и давят се,
вълните виновно ги завиват с брега
и за топла надежда се молят.
Подмолни заблуди на фалшива подкрепа,
разпръсква зари гръмотевични-
опити грешни и сламки изкуствени
прегризани още в основата.
Във бяг без посока се лутам навсякъде
и търся стабилна опора,
но червеи стържат, прояждат гредите,
във прах се превръщат мечтите.
© Misteria Vechna Все права защищены