8 июл. 2016 г., 15:58

Неслучени спомени

480 1 0

Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.

Играчки захвърлени, разглобени в игра
нещастно лежат във забрава,
с нечуто стенание и неразбрана тъга,
гъста мъгла ги зарива.

Неслучени спомени в неоткрито море,
плуват самотно и давят се,
вълните виновно ги завиват с брега
и за топла надежда се молят.

Подмолни заблуди на фалшива подкрепа,
разпръсква зари гръмотевични-
опити грешни и сламки изкуствени
прегризани още в основата.

Във бяг без посока се лутам навсякъде
и търся стабилна опора,
но червеи стържат, прояждат гредите,
във прах се превръщат мечтите.

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...