8 июл. 2016 г., 15:58

Неслучени спомени

479 1 0

Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.

Играчки захвърлени, разглобени в игра
нещастно лежат във забрава,
с нечуто стенание и неразбрана тъга,
гъста мъгла ги зарива.

Неслучени спомени в неоткрито море,
плуват самотно и давят се,
вълните виновно ги завиват с брега
и за топла надежда се молят.

Подмолни заблуди на фалшива подкрепа,
разпръсква зари гръмотевични-
опити грешни и сламки изкуствени
прегризани още в основата.

Във бяг без посока се лутам навсякъде
и търся стабилна опора,
но червеи стържат, прояждат гредите,
във прах се превръщат мечтите.

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...