Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.

Играчки захвърлени, разглобени в игра
нещастно лежат във забрава,
с нечуто стенание и неразбрана тъга,
гъста мъгла ги зарива.

Неслучени спомени в неоткрито море,
плуват самотно и давят се,
вълните виновно ги завиват с брега
и за топла надежда се молят.

Подмолни заблуди на фалшива подкрепа,
разпръсква зари гръмотевични-
опити грешни и сламки изкуствени
прегризани още в основата.

Във бяг без посока се лутам навсякъде
и търся стабилна опора,
но червеи стържат, прояждат гредите,
във прах се превръщат мечтите.