19 июл. 2016 г., 21:19

Неспасяеми

834 1 1

2014 Румяна Славова

 

Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица.

 

Мътно е в човешките главици-
с поглед празен на безумци...
Ехидно разтягат усмивчици,
щом за друг копаят гробница.

 

Разтварят се човешките устици
да угодят на апетитни навици.
Без смут предават свойте майчици,
щом в джобчето скрият жълтица.

 

Не знаят край човешките пороци-
изсмукват доброта, като пиявици.
Човеци-неспасяеми удавници,
щом е моралът малолетна блудница.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... умалителните придават слабост на изказа и намаляват силата на и бездруго слабия текст.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....